Лекуваме тялото и душата с плодове и чай, но държавата не се интересува от 50 200 души: Д-р Емилова
- Д-р Емилова, за какво всички назовават метода Ви " недояждане ", когато той е ястие на плодове и пиянство на чай и за какво не тачим неговата създателка Лидия Ковачева?
- Методът в действителност е наименуван „ омекотено недояждане ” от неговата създателка Лидия Ковачева. Аз ползвам и развъртвам този способ с помощта на тази велика жена. Лидия Ковачева е била художничка, не доктор. Когато се разболява тежко и лекарите предсказват гибелта й, тя стартира да опитва и да гладува по разнообразни схеми – изсъхнало недояждане (без вода и храна), единствено на вода, след това на зеленчукови сокове, на плодове…
Открива, че режимът на плодове и чай води до същите резултати, както гладуването на вода, само че е по-комфортен за организма, защото плодовете резервират перисталтиката на червата и доставят с скъпи витамини, минерали и соли, които гладуващите на вода постоянно одобряват като таблетки. Когато вършиме лечебно недояждане, на третия-четвъртия ден изчезва възприятието за апетит, до момента в който когато вършиме диети, ставате все по-гладни. С диети не можете да детоксикирате тялото по този начин, както с лечебно недояждане.
А някои от диетите са даже рискови за здравето - да вземем за пример тези, които изключват някой от макронутриентите за сметка на различен – да вземем за пример изключвате въглехидрати, само че пък ядете доста месо, яйца, сирене, все скотски артикули.
Не мисля, че като българи не тачим създателката на омекотеното недояждане Лидия Ковачева – всеки, който е приложил този способ, знае, че може да излекува живота си.
Не я тачат обаче хората, които управляват националното опазване на здравето.
За 30 години никой от тях не се заинтересува от нашата база данни: имаме медицински досиета на 50 200 души, минали през клиниката.
Огромната част от тях са лекували тежки болести, някои оповестени от формалната медицина за нелечими. Но неналичието на интерес е обяснима: има още доста здравни пътеки за асимилиране и още доста медикаменти за пласиране. А ние лекуваме хората без медикаменти, с способ, който разсънва техните естествени защитни сили, разчита на естествени способи и на смяна в метода на хранене и живот.
- Вярно ли е, че самата Вие сте били доста болна преди да откриете метода на Ковачева и да се посветите, към този момент на 50 година тогава, на неговото шерване с хората?
- Аз приключих медицина с „ отличен 6 ” и взех компетентност кардиология, ревматология и вътрешни заболявания. Работих в лечебни заведения и санаториуми във Варна и прилагах знанията си от медицинския институт. Винаги съм приемала тази специалност като задача – това е била фантазията ми.
Самата аз обаче имах съществени здравословни проблеми, които с годините ставаха все по-тежки. Мигрената беше най-страшна, тъй като стана безусловно всекидневие, а медикаментите, които пиех – от ден на ден. Те повредиха бъбреците и черния ми дроб и мой лекуващ доктор, състудент, ме предизвести, че до година-две ще мина на хемодиализа. Бях обезверена, само че не спирах да диря способи за лекуване.
Един ден моя пациентка ми донесе вестници, в които беше оповестена като фрагменти книгата на Лидия Ковачева. Когато изпратих последния пациент за деня, седнах да чета. И осъмнах. Веднага се свързах с Лидия, отидох в кабинета й в София и започнах недояждане. Така се излекувах.
Разбрах, че в случай че желая да оказвам помощ на пациентите си, към този момент не мога да разгадавам единствено на това, което съм учила в института.
Напуснах добре платената си работа, за която се бореха доста лекари и отворих собствен кабинет в боксониерата на сина ни във Варна. Преглеждах и съветвах пациентите си, насочвайки ги към този способ, който напълно не беше известен, в противен случай – отричан, а аз – обявявана за шарлатанка.
В същото време пред кабинетите на екстрасенсите, които бяха на мода, се виеха опашки. Хората постоянно желаят някой чудодейно да ги излекува с едно хапче или един енергиен сеанс.
- Все още за мнозина Вашата клиника е " дебелариум ", а в действителност методът лекува едни, а стопира други много тежки болести - т.е. не става дума просто за намаляване на някакви суетници?
- Не се наскърбявам, когато ни назовават „ дебелариум ”. Наднорменото тегло е обезпокоителен знак за доста заболявания. Преяждането е по-близко до гибелта, а гладът – до живота, споделя един огромен режисьор, Андрей Кончаловски. Затлъстяването е част от букет от заболявания, назоваваме ги метаболитни болести. Едно от тези болести е диабет вид две, резултат от метод на живот и хранене в 99 % от случаите.
Официалната, лекарствено-операционна медицина, както я назовавам, лекува диабет вид две с медикаменти, постоянно се стига и до инсулин. Ние лекуваме диабет вид две с лечебно недояждане. Разбира се, преди този момент вършим всички нужни характерни проучвания. Бързо се повлияват хипертонията, стеатозата (омазняването на черния дроб), хиперлипидемията…
В последните години с проф. Каназирев, кардиолог, който работи като съветник при нас, установихме, че с лечебно недояждане може да се реализира назад развиване на така наречен уголемено сърце – сърце с хипертрофия на лявата камера, резултат от високо кръвно налягане, запушени артерии, наднормено тегло и така нататък Това е в действителност изумително! Сърцето се „ свива “ до естествените си размери!
- В книгата " Гладната гражданска война ", отдадена на Вас, са разказани покъртителни истории на избавени хора, само че по какъв начин един човек и доктор избира риска, щом против него е някой на прага сред живота и гибелта?
- Винаги като доктор съм предпочитала да избера риска, в случай че съм уверена, че нещо ще помогне на пациента, в сравнение с да го отпратя с рецепта в ръка, без да имам вяра, че медикаментите ще му оказват помощ.
В книгата авторката Милена Попова споделя, че лекарите се разделят на песимисти и оптимисти. Песимистите „ лекуват “ пациентите си, не вярвайки в тяхното излекуване. „ Вземайте това, само че нямам доверие, че ще помогне. Какво и да прави вашият непосредствен, няма да се спаси… “ И т.н. – все изрази от арсенала на лекарите-песимисти. Лекарите песимисти не имат вяра даже в силата на личното си излекуване, в силата на естествените способи, в силата на човешкия дух. Аз обаче съм от лекарите - оптимисти.
Но има и неоправдани опасности. Понякога от кабинета ми си потеглят и разплакани хора. Предпочитам да съм почтена с тях и да им кажа, че лечебното недояждане няма да им помогне. А може даже да утежни положението им. Това са хора с онкологични болести в последната фаза, с метастази, хора с автоимунни болести, които са в необратимо положение.
Лечебното недояждане не е панацея. Но на тези хора споделям, че в никакъв случай не трябва да губят вяра, а да пробват всичко по силите си.
Има и спонтанни изцеления, които нито медицината, никой някой може да изясни. Има и други болести, при които лечебното недояждане не трябва да се ползва – да вземем за пример диабет вид едно. Но там пък разнообразното веганско хранене може доста да усъвършенства здравето и да понижи вземания инсулин.
- Разкажете, апелирам Ви, от персоналния си опит по какъв начин човек действително си сменя чипа - какво се желае от него - по какъв начин Вие го сторихте?
- Промяната в съзнанието на човека- промяната на чипа, както го назоваваме, съвсем постоянно идва, когато човек е притиснат от събитията. Съдбата доста пъти ни дава знаци да променим нещо в живота си, само че ние се вършим, че не ги виждаме, тъй като по този начин е по-лесно. И единствено, когато ножът опре до кокала, човек е податлив да преобърне метода си на живот. Промяната идва, когато човек е подготвен. Той би трябвало да бъде отворен към света, към всичко ново, да бъде оптимист, да се стреми освен към своето благополучие, само че и към щастието на другите.
Разбира се, би трябвало и воля, и дебелоглав, и обич към живота. Всъщност, обич е основна дума. Промяна без обич в сърцето няма. Мисля, че това беше моят път на измененията.
- В книгата се споделя, че пред всяка здравна компетентност в наши дни би трябвало да се поставя и " психо "? Толкова зле ли се усещат душите ни и тяхното лекуване ли е в действителност ключът към оправянето с заболяванията?
- Няма метод да се оправим с заболяванията, в случай че лекуваме единствено тялото. То не е кола, в която да налеем бензин, да сменим накладките, и хоп – тя да тръгне като преди. Болестта е плачът на душата, казвали са античните китайци и аз споделям тази истина.
Може би през днешния ден има толкоз доста заболели хора, тъй като боледуват всеобщо душите на хората. Искаме от ден на ден и повече, прегазваме всичко по пътя си в името на кариера, пари, власт, имане. В мегаполисите има най-вече заболели от диабет вид две хора, тази чума на века, както я назовава доктор Майкъл Грегър. Не единствено, тъй като там хората ядат неприятна храна от супермаркетите и преяждат, а тъй като са откъснати от природата, от дребните фамилни общности, тъй като са непрестанно в едно съревнование, в един отблъскващ маратон за пари, а в действителност са тежко обездвижени.
За мен като доктор е значимо да надникна в душата на моя пациент, по тази причина се интересувам от неговата история, от метода му на живот, благополучен ли е или не, за какво. Гладуването почиства освен тялото, само че и душата, това може да го каже всеки един от моите пациенти.
- Вярно ли е, че Вашата клиника е единствена по рода си в Европа и за какво не се е трансформирала още в един от знаците на здравния туризъм, който сякаш се опитваме да развиваме?
- Нашата клиника е единствена по рода си в света. Не знам да има друга клиника, която да ползва плодолечение. При това – след подробни медицински проучвания, под денонощен лекарски надзор. Работим с здравна техника, която е доста висок клас. Съчетаваме плодолечението с хидроколонтерапия – нещо, което не се ползва постоянно в уелнес центровете.
Прав сте, когато казвате „ сякаш се опитваме “. При нас този израз важи за доста области, за целия ни туризъм, освен за здравния туризъм.
- Като човек, който лекува много на брой известни пациенти - има ли разлика сред тях и " редовите " и можете ли да посочите Вашите " отличници "?
- Никога не съм делила пациентите си. Голяма част от известните пациенти желаят анонимност и в клиниката, и отвън нея. Но има и звезди, които споделят напълно намерено, че са почитатели на метода и всяка година идват в клиниката.
Една от тях е певицата Глория, обичана другарка, воин от книгата и извънредно порядъчен човек. Да, тя е същински първенец.
Но аз обичам и „ двойкаджиите “, които идват след известно време с наведена глава, тъй като са изгубили още веднъж формата си и са кривнали от пътя. Във всеки пациент се стремя да открия човек, кадърен на смяна, на същински героизъм, тъй като за множеството хора да остане на плодове и чай дълго време е същински героизъм. Но този героизъм се отплаща с същинско здраве.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
- Методът в действителност е наименуван „ омекотено недояждане ” от неговата създателка Лидия Ковачева. Аз ползвам и развъртвам този способ с помощта на тази велика жена. Лидия Ковачева е била художничка, не доктор. Когато се разболява тежко и лекарите предсказват гибелта й, тя стартира да опитва и да гладува по разнообразни схеми – изсъхнало недояждане (без вода и храна), единствено на вода, след това на зеленчукови сокове, на плодове…
Открива, че режимът на плодове и чай води до същите резултати, както гладуването на вода, само че е по-комфортен за организма, защото плодовете резервират перисталтиката на червата и доставят с скъпи витамини, минерали и соли, които гладуващите на вода постоянно одобряват като таблетки. Когато вършиме лечебно недояждане, на третия-четвъртия ден изчезва възприятието за апетит, до момента в който когато вършиме диети, ставате все по-гладни. С диети не можете да детоксикирате тялото по този начин, както с лечебно недояждане.
А някои от диетите са даже рискови за здравето - да вземем за пример тези, които изключват някой от макронутриентите за сметка на различен – да вземем за пример изключвате въглехидрати, само че пък ядете доста месо, яйца, сирене, все скотски артикули.
Не мисля, че като българи не тачим създателката на омекотеното недояждане Лидия Ковачева – всеки, който е приложил този способ, знае, че може да излекува живота си.
Не я тачат обаче хората, които управляват националното опазване на здравето.
За 30 години никой от тях не се заинтересува от нашата база данни: имаме медицински досиета на 50 200 души, минали през клиниката.
Огромната част от тях са лекували тежки болести, някои оповестени от формалната медицина за нелечими. Но неналичието на интерес е обяснима: има още доста здравни пътеки за асимилиране и още доста медикаменти за пласиране. А ние лекуваме хората без медикаменти, с способ, който разсънва техните естествени защитни сили, разчита на естествени способи и на смяна в метода на хранене и живот.
- Вярно ли е, че самата Вие сте били доста болна преди да откриете метода на Ковачева и да се посветите, към този момент на 50 година тогава, на неговото шерване с хората?
- Аз приключих медицина с „ отличен 6 ” и взех компетентност кардиология, ревматология и вътрешни заболявания. Работих в лечебни заведения и санаториуми във Варна и прилагах знанията си от медицинския институт. Винаги съм приемала тази специалност като задача – това е била фантазията ми.
Самата аз обаче имах съществени здравословни проблеми, които с годините ставаха все по-тежки. Мигрената беше най-страшна, тъй като стана безусловно всекидневие, а медикаментите, които пиех – от ден на ден. Те повредиха бъбреците и черния ми дроб и мой лекуващ доктор, състудент, ме предизвести, че до година-две ще мина на хемодиализа. Бях обезверена, само че не спирах да диря способи за лекуване.
Един ден моя пациентка ми донесе вестници, в които беше оповестена като фрагменти книгата на Лидия Ковачева. Когато изпратих последния пациент за деня, седнах да чета. И осъмнах. Веднага се свързах с Лидия, отидох в кабинета й в София и започнах недояждане. Така се излекувах.
Разбрах, че в случай че желая да оказвам помощ на пациентите си, към този момент не мога да разгадавам единствено на това, което съм учила в института.
Напуснах добре платената си работа, за която се бореха доста лекари и отворих собствен кабинет в боксониерата на сина ни във Варна. Преглеждах и съветвах пациентите си, насочвайки ги към този способ, който напълно не беше известен, в противен случай – отричан, а аз – обявявана за шарлатанка.
В същото време пред кабинетите на екстрасенсите, които бяха на мода, се виеха опашки. Хората постоянно желаят някой чудодейно да ги излекува с едно хапче или един енергиен сеанс.
- Все още за мнозина Вашата клиника е " дебелариум ", а в действителност методът лекува едни, а стопира други много тежки болести - т.е. не става дума просто за намаляване на някакви суетници?
- Не се наскърбявам, когато ни назовават „ дебелариум ”. Наднорменото тегло е обезпокоителен знак за доста заболявания. Преяждането е по-близко до гибелта, а гладът – до живота, споделя един огромен режисьор, Андрей Кончаловски. Затлъстяването е част от букет от заболявания, назоваваме ги метаболитни болести. Едно от тези болести е диабет вид две, резултат от метод на живот и хранене в 99 % от случаите.
Официалната, лекарствено-операционна медицина, както я назовавам, лекува диабет вид две с медикаменти, постоянно се стига и до инсулин. Ние лекуваме диабет вид две с лечебно недояждане. Разбира се, преди този момент вършим всички нужни характерни проучвания. Бързо се повлияват хипертонията, стеатозата (омазняването на черния дроб), хиперлипидемията…
В последните години с проф. Каназирев, кардиолог, който работи като съветник при нас, установихме, че с лечебно недояждане може да се реализира назад развиване на така наречен уголемено сърце – сърце с хипертрофия на лявата камера, резултат от високо кръвно налягане, запушени артерии, наднормено тегло и така нататък Това е в действителност изумително! Сърцето се „ свива “ до естествените си размери!
- В книгата " Гладната гражданска война ", отдадена на Вас, са разказани покъртителни истории на избавени хора, само че по какъв начин един човек и доктор избира риска, щом против него е някой на прага сред живота и гибелта?
- Винаги като доктор съм предпочитала да избера риска, в случай че съм уверена, че нещо ще помогне на пациента, в сравнение с да го отпратя с рецепта в ръка, без да имам вяра, че медикаментите ще му оказват помощ.
В книгата авторката Милена Попова споделя, че лекарите се разделят на песимисти и оптимисти. Песимистите „ лекуват “ пациентите си, не вярвайки в тяхното излекуване. „ Вземайте това, само че нямам доверие, че ще помогне. Какво и да прави вашият непосредствен, няма да се спаси… “ И т.н. – все изрази от арсенала на лекарите-песимисти. Лекарите песимисти не имат вяра даже в силата на личното си излекуване, в силата на естествените способи, в силата на човешкия дух. Аз обаче съм от лекарите - оптимисти.
Но има и неоправдани опасности. Понякога от кабинета ми си потеглят и разплакани хора. Предпочитам да съм почтена с тях и да им кажа, че лечебното недояждане няма да им помогне. А може даже да утежни положението им. Това са хора с онкологични болести в последната фаза, с метастази, хора с автоимунни болести, които са в необратимо положение.
Лечебното недояждане не е панацея. Но на тези хора споделям, че в никакъв случай не трябва да губят вяра, а да пробват всичко по силите си.
Има и спонтанни изцеления, които нито медицината, никой някой може да изясни. Има и други болести, при които лечебното недояждане не трябва да се ползва – да вземем за пример диабет вид едно. Но там пък разнообразното веганско хранене може доста да усъвършенства здравето и да понижи вземания инсулин.
- Разкажете, апелирам Ви, от персоналния си опит по какъв начин човек действително си сменя чипа - какво се желае от него - по какъв начин Вие го сторихте?
- Промяната в съзнанието на човека- промяната на чипа, както го назоваваме, съвсем постоянно идва, когато човек е притиснат от събитията. Съдбата доста пъти ни дава знаци да променим нещо в живота си, само че ние се вършим, че не ги виждаме, тъй като по този начин е по-лесно. И единствено, когато ножът опре до кокала, човек е податлив да преобърне метода си на живот. Промяната идва, когато човек е подготвен. Той би трябвало да бъде отворен към света, към всичко ново, да бъде оптимист, да се стреми освен към своето благополучие, само че и към щастието на другите.
Разбира се, би трябвало и воля, и дебелоглав, и обич към живота. Всъщност, обич е основна дума. Промяна без обич в сърцето няма. Мисля, че това беше моят път на измененията.
- В книгата се споделя, че пред всяка здравна компетентност в наши дни би трябвало да се поставя и " психо "? Толкова зле ли се усещат душите ни и тяхното лекуване ли е в действителност ключът към оправянето с заболяванията?
- Няма метод да се оправим с заболяванията, в случай че лекуваме единствено тялото. То не е кола, в която да налеем бензин, да сменим накладките, и хоп – тя да тръгне като преди. Болестта е плачът на душата, казвали са античните китайци и аз споделям тази истина.
Може би през днешния ден има толкоз доста заболели хора, тъй като боледуват всеобщо душите на хората. Искаме от ден на ден и повече, прегазваме всичко по пътя си в името на кариера, пари, власт, имане. В мегаполисите има най-вече заболели от диабет вид две хора, тази чума на века, както я назовава доктор Майкъл Грегър. Не единствено, тъй като там хората ядат неприятна храна от супермаркетите и преяждат, а тъй като са откъснати от природата, от дребните фамилни общности, тъй като са непрестанно в едно съревнование, в един отблъскващ маратон за пари, а в действителност са тежко обездвижени.
За мен като доктор е значимо да надникна в душата на моя пациент, по тази причина се интересувам от неговата история, от метода му на живот, благополучен ли е или не, за какво. Гладуването почиства освен тялото, само че и душата, това може да го каже всеки един от моите пациенти.
- Вярно ли е, че Вашата клиника е единствена по рода си в Европа и за какво не се е трансформирала още в един от знаците на здравния туризъм, който сякаш се опитваме да развиваме?
- Нашата клиника е единствена по рода си в света. Не знам да има друга клиника, която да ползва плодолечение. При това – след подробни медицински проучвания, под денонощен лекарски надзор. Работим с здравна техника, която е доста висок клас. Съчетаваме плодолечението с хидроколонтерапия – нещо, което не се ползва постоянно в уелнес центровете.
Прав сте, когато казвате „ сякаш се опитваме “. При нас този израз важи за доста области, за целия ни туризъм, освен за здравния туризъм.
- Като човек, който лекува много на брой известни пациенти - има ли разлика сред тях и " редовите " и можете ли да посочите Вашите " отличници "?
- Никога не съм делила пациентите си. Голяма част от известните пациенти желаят анонимност и в клиниката, и отвън нея. Но има и звезди, които споделят напълно намерено, че са почитатели на метода и всяка година идват в клиниката.
Една от тях е певицата Глория, обичана другарка, воин от книгата и извънредно порядъчен човек. Да, тя е същински първенец.
Но аз обичам и „ двойкаджиите “, които идват след известно време с наведена глава, тъй като са изгубили още веднъж формата си и са кривнали от пътя. Във всеки пациент се стремя да открия човек, кадърен на смяна, на същински героизъм, тъй като за множеството хора да остане на плодове и чай дълго време е същински героизъм. Но този героизъм се отплаща с същинско здраве.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ